Чаените листа обикновено се берат по 3 различни начина. Може да се извърши чрез ръчно бране, с ножица или машинно бране. В Китай, Индия, Шри Ланка листата се събират на ръка. Това зависи от вида и характеристиките на чая, който ще се произвежда. При някои видове чай може да се бере само пъпката (напр. Silver Needle), при други 1 листо 1 пъпка или 2 листа и 1 пъпка.

В страни като Япония може да се види, че чаят се бере на равни площи от машини.

По принцип увяхването се прави, за да се намали количеството вода в листата на чая, за да могат те да се навиват. Просто чрез постеляне или със системи за въздушен поток, листата губят определено количество вода. Това трябва да стане възможно най-бързо, близо до естествения процес в природата, без да изгарят листата. Това е ефективен процес за вкуса, стипчивостта и качеството на чая. Той може да варира в зависимост от чая, който ще се получи. Например при производството на някои специални видове чай в зависимост от климатичните условия може да се предпочете сушенето на слънце. При промишленото производство на черен чай сушенето се извършва по контролиран начин и се обработва, като се отчитат много параметри като дебелина на полагане, температура на въздуха и влажност и количество вода, постъпваща в листата.

Независимо как се извършва процесът на навиване, листото може да се разцепи или разчупи по време на навиване. На ръка, с помощта на тигани, машини за пресоване или без притискане с процес на навиване, листата ще станат в заоблени, извити, преплетени форми. Повече или по-малко поради това разпадане, от една страна, съединенията, излизащи от листата, се срещат с кислорода и инициират ензимни реакции. Този процес влияе на критериите на чая като аромат, стипчивост, плътност, размер на листата и навиване.

Като цяло, при черния и улонг чая, за да покажат цвета и различните си аромати се иска окисляване. За да се осъщесви достатъчно окисляването, нарязаните, навити листа от чай се подлагат на кондициониран въздух. Контролът на тази стъпка е важен за стандартното производство. Той е ефективен при окисляване, образуване на вкусови профили и цвят на варене. Видовете улонг чай са полуокислени. По тази причина можем да видим много видове улонг чайове, които се разграничават между зелен и черен чай.

Сушенето се извършва в пещи за привеждане на листата в суха форма. Тук количеството на водата се намаля до 3-7%, за да се предотврати растежа на микробите. Това е необходимо за здравословното съхранение на чая. Процесът на сушене има страхотни ефекти върху вкуса. Нежелани резултати като загуба на ароматни съединения и изгорял вкус могат да възникнат при сушене при високи температури.

Изсушеният чай се почиства от дръжките и другите ненужни остатъци. Освен това се пресяват тези с различни характеристики и размери на сито и с помощта на системи. Видовете чай могат да бъдат кодирани според различни размери и характеристики по целия свят (BOP, PEKO, TGFBOP, BP и др).

Освен тези производствени стъпки виждаме, че в света се използват много различни техники.

За видовете чай, които не могат да бъдат навити се използват системите на Rotervan или други техники за навиване (CTC, LTC). Навиването може да се осъществи на ръка или с тигани ва зависимост от това каква е желаната форма.

Тъй като е желателно окисляването да бъде предотвратено при производството на бял и зелен чай, може да има допълнителни процеси като steaming, pan firing или някои стъпки може да не се извършват.

В допълнение, печенето/roasting може да се прилага в някои специални производства. Или след производството, във формулировката могат да се добавят различни съставки (например, жасминово цвете, царевица и др).